Париж е необикновен град. Признавам си.
Отидох там малко скептична, защото някакси го усещах като прехвален, нарочен за хубав, твърде често свързван с романтика…някак- не исках да го видя, защото имах твърде много очаквания и представи и сякаш те ми бяха достатъчни.
А и нямах време да се подготвя.
А знаех къде “се ходи”, всички знаят много за Париж и всички те питат дали си ходил в Лувъра, дали си се качил на Айфеловата кула, видя ли Нотр Дам, сложи ли катинар на моста, разходи ли се по Шанс Елизе, видя ли Обелиска… Че и храната им е известна. И музиката. И всичко, всичко сякаш ми беше известно и затова не изпитвах желание да ида.